Горан Готев (1934-2014) е явление за българската журналистика. Това каза писателят Борислав Бойчев на представянето на новото издание на книгата „Живях при диктаторите на ХХ век“ тази вечер в сградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ). 

Изданието излиза по повод 90-годишнината от рождението на писателя и журналист Горан Готев и 10-годишнината от кончината му.

Борислав Бойчев отбеляза, че вече няма практика да се пише за писатели и за журналисти и те остават без спомен. „През 30-те години има много написан текст, имало е практика да се увековечават имената. Според мен това е най-европейското време на България“, допълни още той. 

Според Борислав Бойчев Горан Готев е имал белетристична дарба. Той беше добър разказвач, книгата на Горан е самобитна, интересна, богата, допълни той.

Борислав Бойчев беше най-добрият приятел на баща ми, ще видите, че в книгата неговото име се появява, каза синът на Горан Готев – журналистът Георги Готев. Той разказа, че името на Бойчев се споменава в „Живях при диктаторите на XX век“, а самият Бойчев е публикувал разказ за приятелството си с Горан Готев в книгата си „Когато влакът минава“.

За новото издание на тома на баща си Георги Готев разказа, че е с различна корица. На нея са изобразени пропуски, акредитации, които баща ми е запазил от най-различни журналистически събития, посочи той. По думите му един от най-интересните пропуски е от срещата в Рейкявик между Рейгън и Горбачов през 1986 г.

Георги Готев обясни, че баща му е сравнявал диктаторите с Шекспирови герои, като такива епизоди има и в книгата. Сред примерите, които журналистът даде, е главата „Политическо отцеубийство“, в което авторът на книгата разказва за познанството си с Иван Стамболич.

„Мога само да му завиждам за това,че е имал такъв непосредствен досег с такива важни личности. В наши дни не е така. Политиците се крият зад армия от пиари и го няма това отношение като с равен, каквото баща ми винаги е имал, когато е общувал с известни хора“, посочи Георги Готев.

„Най-големият журналистически успех на баща ми, според мен, е неговата среща с Че Гевара, интервюто, което той му взема. Но това е и най-големият му журналистически провал, защото интервюто не излиза“, отбеляза още Георги Готев.

„Имах щастието да работя с един прекрасен човек, достоен българин, патриот и суперпрофесионалист“, каза Ивайло Диманов, журналист и писател, за Горан Готев. По думите му той е бил много дисциплиниран и винаги е държал на думата си. „Горан беше непрагматичен, романтичен бих казал, с великолепно чувство за хумор“, каза той.